Как всъщност учим и защо преживяването променя всичко
Повечето от нас са учили по един и същ начин.
Слушаме. Четем. Записваме. Опитваме се да запомним.
И после се чудим защо:
- знаем „на теория“, но не го прилагаме
- разбираме нещо, но не ни идва отвътре
- след време всичко избледнява
Това не е липса на интелигентност.
Това е начинът, по който е устроено ученето.
Пирамидата на ученето – проста идея с голямо значение
Моделът на Learning Pyramid показва нещо много ясно:
не всички начини на учене са еднакво ефективни.
Най-общо, пирамидата подрежда ученето от най-слабо към най-силно:
- слушане
- четене
- гледане
- демонстрации
- дискусия
- преживяване
- преподаване
Колкото по-пасивни сме, толкова по-малко остава.
Колкото по-активни ставаме, толкова повече усвояваме.
Проблемът с „обясненото, но неусвоеното“
Много обучения остават в горната част на пирамидата.
Хората разбират. Кимат. Съгласяват се.
И след това…
се връщат към старите си навици.
Защото:
- тялото не е участвало
- емоцията не е била включена
- ситуацията не е била преживяна
А без това ученето не се превръща в умение.
Къде влиза импровизацията
Импровизацията ни сваля надолу по пирамидата.
Там, където ученето започва да работи.
В нашите събития хората не слушат как се общува.
Те общуват.
Не говорят за доверие.
Те го преживяват.
Не обсъждат реакциите си.
Те реагират в момента.
Това е learning by doing – учене чрез действие, игра и взаимодействие.
От преживяване към осъзнаване
След преживяването идва разговорът.
Какво се случи? Как се почувствах? Как реагирах?
Тук човек започва да свързва:
- преживяното
- собствените си модели
- начина, по който общува извън залата
Ученето вече не е абстрактно.
То има лице, чувство и смисъл.
Най-силното ниво – когато даваш нататък
В много от нашите формати участниците:
- водят игри
- обясняват на други
- подкрепят групата
Тук се случва най-силното учене.
Когато трябва да дадеш нещо на друг,
ти го разбираш по-дълбоко и го усвояваш истински.
Не защото го повтаряш.
А защото го живееш.
Защо това работи за общуването
Общуването не е знание.
То е умение.
А уменията не се четат.
Те се упражняват.
Импровизацията създава условия:
- за безопасно пробване
- за грешки без последствия
- за автентична реакция
Точно там ученето става трайно.
В крайна сметка
Ние не учим хората как да общуват.
Помагаме им да си припомнят, като ги водим през най-ефективните нива на ученето.
От слушане към преживяване.
От преживяване към осъзнаване.
От осъзнаване към развитие.
И това е причината ефектът да остава и след края на събитието.