Импровизацията е заложена в природата на човека. Ежедневно импровизираме – когато решаваме проблеми, реагираме на непредвидени събития и общуваме с другите. Импровизационните игри превръщат тази вродена способност в умение, което може да се тренира, развива и прилага – на сцената, в екипа и в живота.
Какво са импровизационните игри?
Комуникативните умения са ключът към доброто общуване, а речта е сред най-важните от тях. Гладката реч означава да отговаряте съгласувано в хода на разговора, да свързвате думи и фрази, да използвате разбираемо произношение и подходяща интонация – и да правите всичко това без излишно колебание.
Успешната комуникация изисква умения за тактичност и съобразителност. Тези умения се развиват чрез импровизационни игри, тъй като поемането на реда е основен механизъм за импровизация.
Според Сина Раутман импровизационната игра е театрално представление без зададен сюжет и диалог. Всяко действие на сцената се нуждае от реакция – от публиката или от партньорите. По този начин импро тренира едновременно слушане с разбиране и умело говорене.
„Работата в екип е основна характеристика на импровизацията. Сцените са успешни само когато актьорите работят заедно.”
Участниците използват всички средства, с които разполагат, за да изразят своите мисли и идеи. По този начин импро игрите им помагат да достигнат границите си – или да ги надхвърлят.
История на импровизацията
Според Боб Бедор импровизираните изпълнения са стари, колкото самото човечество – всичко необходимо е тяло, думи и история за разказване. Най-вероятно първите хора са изпълнявали истории, за да разкажат на племето си например за лов.
1550 г. – Commedia dell’Arte: Развива се в Италия – комбинация от импровизиран диалог, пантомима, акробатика и хумор. Първите формални импровизационни групи в историята. Популярността им намалява с навлизането на писаното слово в театъра.
1930 г. – Виола Сполин: Преоткрива модерната импровизация, разработвайки игри като упражнения в класната стая за деца. Поставя основите на всичко, което следва.
1950-те години: Синът на Виола Сполин развива игрите за сценични изпълнения. Импровизацията излиза от класната стая и стъпва на сцената.
1960-те години: Импровизираните игри се възраждат и разпространяват по целия свят. Трансформират се в състезателни театрални спортове, достигайки до широка публика.
Правилата на импро игрите
Прескачането в реалността на играта означава напускане на ежедневния стрес – но и приемане на нови правила. Подобно на всички игри, импро разчита на ясна структура, която може да се адаптира към всяка ситуация или група.
1. Кажи първата си мисъл
В импро няма място за дълго индивидуално мислене. По-добре е да предложиш първата – може би глупава – идея, отколкото да измислиш идеална, но закъсняла. Предложенията са градивните елементи на играта и могат да бъдат вербални, физически, дори само намигване.
2. Приемай чуждите идеи
Когато предложенията биват отхвърлени, това обезкуражава. Когато участниците се научат да се доверяват на инстинктивните си идеи и да приемат тези на другите, играта процъфтява.
3. Правилото „Да, и…”
Когато играч иска да добави нещо към идеята на съотборника, той казва „Да, и…” – приема предложението и надгражда върху него. Така мълчаливо предава своята визия, без да отрича чуждата. Именно тази техника прави импро толкова мощен инструмент в teambuilding.
4. Всеки на сцената е гений
Няма грешни отговори по времe на игра. Актьорите винаги трябва да си сътрудничат и се опитват да направят така, че всички да изглеждат добре. Игрите не оставят място за его – всеки служи на историята.
5. Намирай повратни точки
Обратите са елементи за промяна на сценария – извеждат нов поглед върху сцената или променят атмосферата. Тъй като е невъзможно да се предвиди какво е в ума на другите играчи, импровизираните истории остават непредвидими и вълнуващи.
Лични ползи от импровизационните игри
Две житейски умения, от които всеки се нуждае, са самоувереността и способността за адаптиране към непредвидими ситуации. Нищо в живота не следва сценарий, който може да се научи наизуст. Импровизацията помага на хората да реагират бързо и уверено.
Самоувереност и решителност: Участниците научават, че единствената грешка е да не опитат. Импро тренира реагирането в стресови ситуации – интервю за работа, въпроси на шефа, неочаквани предизвикателства.
Творческо мислене: С напредване на възрастта хората използват креативността си все по-малко. Импро игрите принуждават участниците да използват въображението. Научаваш се да виждаш различни страни на една ситуация и да реагираш по-бързо.
Комуникативни умения: Социалните умения значително се подобряват след редовни импро игри. Отношението към живота става по-забавно и по-малко стресиращо.
Екипна работа: Импро игрите осигуряват опит в много различни въображаеми ситуации и помагат да контролираш реакциите си в реалния живот.
Накратко: импро игрите са елегантен инструмент, защото…
- Развиват решителност – действаш преди да се усъмниш
- Позволяват богата активност – физическа, вербална и емоционална
- Имат правила, но нямат сценарий – свободата и структурата съществуват едновременно
- Разкриват гениалността на човека – няма грешни отговори, само неизползвани възможности
…и заживели щастливо!