Всяко дете е участвало в най-различни игри, а някои дори са измисляли нови. Но какво точно прави една дейност игра? Психологът Питър Грей дефинира играта чрез пет взаимосвързани характеристики – и разбирането им е ключово за детското развитие, за teambuilding и за личностния растеж на всеки от нас.
Имало едно малко момиченце, което обичало да играе на всякакви игри. То имало купчина играчки, но най-много обичало простите неща – скачане на въже и хвърляне на топка. Един ден в парка срещнало друго дете, което не умеело да играе и прекарвало времето само пред компютър. Момиченцето решило да помогне – обяснило правилата, двамата започнали да се забавляват заедно и станали най-добри приятели. Всичко започнало от една игра в парка – защото играта учи на решителност, екипност, търпение и съпричастност.
Какво е играта според психологията?
Според психолога Питър Грей играта е преди всичко самостоятелно избрана и самоуправлявана дейност. Тя не се определя от явната форма на действията, а от мотивацията и умствената нагласа на участниците. Двама души могат да правят едно и също – но единият играе, а другият не. Ключът е отвътре навън, не отвън навътре.
Петте характеристики на играта
За да се нарече игра, дейността трябва да съдържа всичките пет елемента – в различна степен, но всички заедно.
- Самостоятелно избрана и самонасочена. Играта е това, което човек иска да направи, не това, което се чувства длъжен. Основната свобода е свободата да се откажеш – тя гарантира консенсус и поддържа добри отношения между участниците.
- Вътрешно мотивирана. В играта средствата са по-ценни от целите. Децата, строящи пясъчен замък, не биха се зарадвали, ако някой го построи вместо тях – мотивира ги процесът, а не продуктът.
- Ръководена от умствени правила. Правилата на играта са умствени концепции — те дават граници, но винаги оставят място за творчество. В социалната игра консенсусът по правилата е задължителен.
- Въображаема и имагинерна. Играта включва умствено отстраняване от непосредствената реалност. Въображението присъства навсякъде – дори в шаха. Правилата, непродиктувани от реалния свят, са продукт на въображението.
- Активно, будно, но спокойно настроение. Играта изисква активен, буден ум. В същото време умът не се разсейва от страх от провал. Това състояние е идеално за творчество и усвояване на нови умения.
Играта като ключ към развитието
„Децата губят мотивация, когато губят избора и той се изземва от възрастните. Така те не научават как да структурират деня си, как да решават проблемите си и как да носят отговорност за собствения си живот.” – Питър Грей, психолог
Свободна игра и детска автономия
Когато изборът се изземва от възрастните, вътрешната мотивация изчезва. Ето защо свободната игра – тази, при която децата сами определят правилата и хода – е толкова важна за здравото детско развитие.
Играта при възрастните
При възрастните чистата игра обикновено се смесва с отговорности. Но игривото отношение – способността да внасяш любопитство и вътрешна мотивация в работата – е умение, което може да се развива. То е сред най-ценните за екипната работа и teambuilding.
Ползи от играта за ума
Будното, но спокойно състояние на ума по времe на игра е документирано в множество психологически изследвания като идеално за творчество и усвояване на нови умения. Играта е едновременно забавление, образователен инструмент и терапевтично средство.
Нека игрите продължат!
Играта е дейност с двойна цел: от едната страна – забавление и удоволствие; от другата – социално, образователно и терапевтично развитие. Тя ни помага да пораснем по най-добрия начин, независимо дали сме на пет или на петдесет години.
…и заживели щастливо!